Българският хелзинкски комитет (БХК) представи годишния си доклад за правата на човека в България през изминалата 2022 г. Определящи фактори за спазването или погазването им бяха войната в Украйна, политическата нестабилност и отсъствието на реформи в правораздавателната система. Запази се и силно агресивната обществена среда спрямо уязвими групи – като реч на омразата спрямо бежанците от военния конфликт, ромите, ЛГБТИ хората и други.
При политическата нестабилност вътре в страната и напрегнатата международна ситуация заради войната в Украйна спазването на човешките права не беше между приоритетите на българските политици и управляващи. За първи път от много години насам се увеличи броят решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по казуси, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Нито една от групите дела под европейско наблюдение не беше затворена, а България продължи да не изпълнява ключови решения на ЕСПЧ.
Закриването на специализираното правосъдие беше най-значителното събитие в реформата на съдебната власт. Оценката на европейските партньори беше положителна въпреки твърденията на главния прокурор, че така олигархията си осигурява спокойствие. Като цяло нямаше сериозен успех в реформирането на събедната система. Главният прокурор затвърди позицията си на медийна звезда, като дори си позволи да говори пред деца в училища. За сметка на това липсваха резултати в борбата с корупцията.
Драматично нараства броят на лицата без документи за самоличност. Те са 187 883 души към 15 юли 2022 година. Увеличението е от близо 60 хиляди души спрямо март 2021 година. Лицата без документи за самоличност се маргинализират и са лишени от основни човешки права.
Свободата на изразяване беше използвана като фалшив предлог за прокарване на пропагандните тези на агресора във войната срещу Украйна от държавници и обществени медии. Застъпници на противоположната гледна точка от либерално-демократичната общност бяха заглушавани системно от администраторите на българското съдържание във Facebook.
149 хиляди украинци потърсиха у нас международна закрила и се опитаха да се възползват от правото си на убежище. Служебното правителство обаче демонстрираше бездействие, а понякога и открито противопоставяне на мерките в тяхна подкрепа. Като резултат у нас останаха едва 49,7 хиляди украинци.
Други изводи и факти за правата на човека в България през 2022 г.:
Няма напредък в превенция на малтретирането и в материалните условия в институциите за наказание, отчита доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията;
32,6% от задържаните от полицията твърдят, че срещу тях е употребено насилие при задържането им или в полицейското управление, показват резултатите от анкета “лице в лице” на БХК;
По делото И. и други срещу България ЕСПЧ отсъди, че държавата не е изпълнила задължението си да опази живота на млада жена. Тя е била заплашвана многократно от съпруга си заради намерението й да го напусне и властите не са направили нищо за предотвратяване на убийството;
Близо 80 институции работят или в изтекъл мандат или с непопълнен състав. Сред тях са: Инспекторат на ВСС, БНБ, Комисия за защита от дискриминация, ВСС, НОИ и др.;
Между 20 – 25% от децата у нас са с двама родители, които работят в чужбина.
